Росни ми росни , росице
Да ми омиеш лицесо/2
Че ми изгоря сърцесо

Снощи  си хабер получих
Любено ми се сгодило/2
Сгодило и ще са жени

Барем  да  беше  на село
С очинки да ма погльодне/2
С устинки да ми продума

----------------------------------------------------------------------

Едно са лудо изрука от височкана планино
Момне ле мари хубава, китчица  ще ти проводя.

Китчица ще ти проводя, да не си ми я върнала,
Че ще ми бално добаллни и ще ми сорце остана.

Провадай лудо провадай, дорде е мома лефтера,
Сички я галет драговат ,сички и китки провадат

Ага  са мома оглавиЕдин  я гали драгова ,
един я гали драговаЕдин и китки провада

----------------------------------------------------------------------

Петлилне пеят любе разсовнова са /2
Пусни ма мило любе да си отида/2

Тия са петли любе петле лъжовни/2
Постой почакай любе ранко е още/2

Менците тракат  любе по кледненците/2
Пусни ма мило любе да си отида/2

Тия са хора любе солено яли/2
Постой почакай любе ранко е още/2

Кучета лаят любе  по дворовене/2
Пусни ма мило любе да си отида/2

Кучета лаят любе, лаята хайдуци/2
Постой почакай любе ранко е още/2

----------------------------------------------------------------------

Пукни са тресни момина мойко
Нали ти зьохме малкана мома/2
Малкана мома на ден на  пладнина

На ден на пладнина , на ясноно слонце
Наша е веке наша роднина/2
Наша роднина в нашана коща.

Ние ще, ний сме майко и бубайко
Ние ще ний сме братя и сестри
Ние ще, ний сме майко и бубайко
Ние ще ний сме братя и сестри

----------------------------------------------------------------------

Ах да знаеш майчо, на какво съм место
Капка вода нема, нито сенка има

Пък ме канят майчо на сватба да ида
На сватба да ида на първоно любе

Кон да и пидържем, конен да и водем
От кон да я свалем в къщи да я внесам

От кон да я свалем в къще да я внесам
Сраман да и берам от второно любе

----------------------------------------------------------------------

Мари момице хубава
Каде си сама торнала/2
Каде си потен сборкала

Юначе лудо и младо
Торнала си съм торнала
На женскан пазар да ида
Сам сама да са продавам

Мари момице хубава
Колко ти струма пахона/2
Пахона и тестемеля

Юначе лудо и младо
Мойта е пахо евтина
За шиник бели грошове
И шепа жолти алтоне

Мари момице хубава
Елай ма близко наближи
Парине да ти наброя
На  аленконо мендилче

Пила съм вода студена
От  студеноно кайначе
Изпих си змийка усойна
Та ма за корем заяде

Иди ми майчо порукай
Сичкине врачки,докторе
Коремас да ми разпорят
Змийкаса да ми извадят

Дъщерьо моя майчина
Стара са майка не лъже
То не е змийка усойна
Най ми е дете крадено

Фати са моме на хоро
Момине  питат  за тебе/
Момцине  плачат  за тебе

Как да са фатем юначе
Ага си немам гиздило/2
Гиздило айся купено.

Фати са моме на хоро
Ти си си мене каматна/2
С ъс катаденшно гиздило.

Дай си ма майчинко,дай си ма,
Дено си галем и знаем,
Дено си ми е акрана,
Акрана и приликана.

Барем да има за кина,
Лефтера,че съм ходила/2
Юнаци че съм галила

Каматна бела девойко
Елай ма близко наближи/2
Възправи снажка въз мойса

Та да ти видем лицено
Лицено белко ли ти е
Снажкана тьонка ли ти е
Очинки чорни ли ти са

Ко ти е белко лицено
Ко ти е тьонка снажкана
Верен ще каул да сторим
Дваминка да са  зьомиме

Момиченце мало, мало  и глупаво
Не стой карши мене ,изгорях за тебе/2

Гори лудо , гори, та дано изгориш
Кайно ти за мене, тъй и я за тебе/2

Засвирили са зазпели
край  ляскоовскине  ливади
Всички  юнаци там беха
И мойно любе там беше
И мойно любе там беше
Най на височко седеше/2
Любовно писмо пишеше

Любе ле първо любе ле
От как са любе галиме/2
Не сме са с тебе видвали.

Стига ми са момне ле навдигай, надувай
Барем да ни та познавам, познавам/2
Чия си мори дощеря, дощеря.

Барем да ни та познавам, познавам
Чия си мори дощеря, дощеря/2
Че носиш чуздо гиздило на хоро

Корпана ти е лелина, лелина
Гришкана ти е чичина,чичина
Кундрине ти са льоснати,льоснати
А пък отдолу разпрани, разпрани

Галиш ма момне ле не галиш мари
Барем ма еднож погльодни
Барем ма еднож погльодни мари
Със твойне чорни очинки

Очинки да ти скитосам мари
На книжка да ги изпиша
На книжка да ги изпиша  мари
На майка да ги проводя

Да види мойка да знае мари
Каква съм мома загалил
На лице бела черночка мари
На снажка тьонка височк

Да знзаеш майчо, да знаеш
какво е  ранко минало/2
през наши равни дворове

Конче му пиле форкаше
Ветер му перчем вееше
Руба му огън гореше
Лице  му  слънце грееше

Стигни го майчо върни го
Пладнинка да му туриме
И хитро да го питаме
Женено ли е, не ли е

Ако са каже женено
Сбирай му билки разделнли,
Ако са каже лефтеро
Сбирай му билки любовни

Мале ле стара, майчинко
Мен ма е мома канила /2
Канила и калесвала

Елай ми , елай юначе
Сая съм вечер сам сама/2
Нема ни майка , ни буба

С китчица ша та закичам
От мойна малкаградинка
От моен зелен босилек
От моен червен трендафил

Плачи горо плачи
Двамка   да по плачем
Ти за твойно листе
Я за мойса младост

Твойно листе горо
Зиме съхне вехне
А пък пролет горо
Пак се подмладева

Твойно листе горо
Пак ще се разлистне
Мойта младост горо
Нема да са върне

Дуйни ми, вейни бел ветрец
 разлюляй гора зелена
Разтопи бели снегове/2
 стори ми пътчек да мина
Искам нах драма да ида.

Стори ми пътчек да мина,
Искам нах драма да ида,
там имам любе болничко/2
 Да ида да го йобидя, 
армаган да му отнеса

Видем та севдим, познавам
Че немаш мерак на мене/2
Меракан ти е изминал

Меракан ти е изминал
През напрешноно галене/2
През авелсконо мамене.

Ти другуш га ми дойдеше
Бел беше, червен трендафил/2
Сега си чоран почелнел

Абре  юначе  лудо  и  младо
Ожени  ти  са  гальовничкана/2
Гальовничкана  първоно  любе
Нимой ми дума стара майчинко
Нимой  ми дума,дума и продумва
Че ма налета  бельо да сторя
Бельо да сторя Бельо голема

Бельо  да  сторя  на цяло  село
На  цяло  село  мене  най много
Че ма налета с нож да са порна
С нож да са порна в море да са форля

А бре Иване младо юначе
Ти лудо ли си  за мома ли щеш/2
С нож да са порниш в море да са форли

Моме моме малкай моме
С кого лягаш с кого станваш
Кой ти копчи копчилцана
Копчилцана по снажкана

А бре юначе лудо и младо
Сама лягам сама станвам/2
Майка ми копчи  копчилцана

ай да го сторим малка моме
С мен да легаш с мен да ставаш
Я да копчем копчилцана
Копчилцана по снажкана

Юначе карат ворзано
Ворзано   бокайосано
На роки ситни синджири
На ноги тьожки букае
Назад му роки ворзали
Напреж  му пътен казали
Мома му рука отсрьоща
Пукни са тресни юначе
Нали та видех ворзано
Ворзано  букайосано
Юнак на мома думаше
Мен ни ма карат за кражба
Най  си ма карат за тебе
Че съм ти  лице облюбил
Че съм ти снажка обкършил
Я ще да иидам , да додам
Ам ти къде ще да идеш
Кой ще тебе да зьоме
Какъв ще хлеба да ти е
Каква ще ти е сгодата

----------------------------------------------------------------------

Снощи съм гости имала
цяла дружина юнаци
с борница съм хим светила
и нарьод съм ги гльодала

Кутри е юнак най – хубав
най-хубав и най-каматен/2
в горна и долна махала

Ариф е майчо най-хубав
най-хубав и най-каматен/2
в горна и долна махала

Юначе лудо и младо
пукна ли ти са сърцено/2
за сношничкана попрелка

Га ти бе кърши сьоднала
га ти бе кърпа свалила
га ти бе лице открила
га ти бе плитки ройнала

Момле ле мари хубава
сърце са на две пукнало/2
та съм без сърце останал.

Стига ми ходи сино льо      
По села и по градове
Стига си лъгал момине     
И младичкине невести

Ам фани та са ожени   
 Доведи  бело момиче
Каквоно  ти е акранан     
Акранан  и приликана

Мале ле стара майчинко     
Когоно мислиш да взема
Я ща бекярит да ходя     
Пак нея нем да взема

Сос ма караш майчинко сос ма момреш
До ще време майчинко и за мене/2
И за мене майчинко да споминаш
Запиши ми ма майчинко на вратцана
На мратцана майчинко на портана
Колчеш  врата майчинко да отвориш
И за мене майчинко да споминаш
Запиши ма тейко льо на самарен
На самарен тейко льо на куцакен
Колчиш конче тейко льо да възседнеш
И за мене тейко льо да споминаш

Я подай ми мари отключкове
Да йотключим мари шарен сандък    Дай мари дай

Да йотклйчим мари шарен сандък
Да изнадим мамри всичко дребно     Дай мари дай

Да извадим мари всичко дребно
Всичко дребно мари копринено  Дай мари дай

Да окичим мари бела минка
Да я водим мари на хороно     Дай мари дай

Момне ле мари хубава
Секиму сърце разшени/2
Пък мойсо сърцец почерни
Разшени го ща юначе
Ам ти е млада женана/2
И ти са дребни децана

Момне ле мари хубава
Немой ми гледа  женана/2
Немой ми гледа  децана

Вемой ми гледа женана
Немой ми гледай децана
Ам си ми гледай сърцено
Сърцено ми е шенливко

Момиче бело черночко
Прилега ли ма киткана
Нах черничконо калпаче
Нах алянконо поясче

Ти ли ми влезе в бахчона
Ти ли ми обра киткана/2
Киткана  ранен босилек

Мари моминке,момике
Кутро та дете видело
Та та е севдо лъгало
Нищичко не са сетало

Абре юначе каматно
Теб та е майка видела
От височкине кюшкове
От мутичкине пенджури

Триста са пушки пукнали
Триста юнака паднали/2
Триста са майки плакнали

Стоянована майчица
Най плаче и най нарежда
Стани ми синко стояне
Дете ти плаче в люлчица

Дете ти плаче в люлчица
Конче ти цвили в обори/2
Млада невеста чернее

Милко ми е мале ле
Драчко ми е
Да си стана мале ле
Сутрин рано
Да си стана мале ле
Сутрин рано
Да погледна мале ле
 На надолу

Да погледна мале ле
На надолу
На надолу мале ле
На нагоре

Всичко ми се мале ле
Зеленее
Малки моми мале ле
Тютюн берат
Малки моми мале ле
ютюн берат
тютюн берат мале ле
песни пеят

----------------------------------------------------------------------

Девойко бално ли ти е
Девойко жално ли тие/2
Че нема тебе да взема

Немой ма пита юначе
Сама си знаем балното
Никому нищо не викам
Ам си льо сохнам и вехнам

Девойко мари хубава
Кащело бално да ти е
Колконо моми за мен е
Толкоз юнаци за тебе

Млочко юнаци да галиш
Дано за мене изгориш
Дано си мене не найдеш
Ни в сома село ни в друго

Бре Асане първо либе
Обърни са , погледнима
Възпри конче  дочекай ма
Да поседим да погълчим

Да поседим да погълчим
ем за тебе ,ем за мене
ем ергенско,ем девойско

Поседели погълчели
Слънчицено заникнало/2
Месечинка е йогрела

Зашивай майчо ,затягай
Мойне тънки дарове
Че ще далече да ида
През девет чуки високи
Да ги не дуйнат ветрове
Да са не ройнат спапове.

Пукни са, тресни, момина майку,
нели ти зохме малкана мома,
малкана мома на ден пладнина,
на ден пладнина, на йесно слонце!
Момина майка седна да плаче,
седна да плаче, люто да кълне:
Да ми ни бяше на ден пладнина,
на ден пладнина, на йесно слонце,
ам да си беше ранко утирна,
ранко утирна в тьовна* маглица,
 в тьовна маглица, в ситна росица!

21. IX. 1951 г.                         Фатма Ад. Парова
 с. Лясково                              род. в 1913 г., образование III кл.,
                      домакиня

Заспал  юнак  във гора  зеленана
А девойка във равноно поле
Кой как мине девойка разбужда
А юнакан нема койда разпуди
Де префорка пиле соколово
То на юнак  тихо проговаря
Стави стави  йнак арамийо
Гора гори и ти ще изгориш

Яще  и пийте  Йордашлар
И добра дума думайте
Със добро да са запомним
Със добро да са разделим

Де са е чуло видело
Син баща ворзан да кара/2
Да кара да го продава

Вървели колко вървнели
Стигнали гора зелена/2
Нашли са вода студена

Баща на сино продума
Отпусни синко синджири
Водица да са напия
По млочко кила да тежа

по млочко пари да земеш
Децана да си изгледаш
И тебе ворзан да карат
Да карат да та продават

Знаеш ли, Руске, помниш
ли каква сме кльбтва правили:
че нема, Руске, да бегаш,
 кога та, Руске, заведам

с  кърк киши млади юнац
и в летнана гора зелена
на високине чукаре
байрекан да ми развиваш ?
21. IX. 1951 г.              Фатма Ад. Парова,
е.Лясково
Торнало ми е, торнало 
смиленско вакло девойче 
ваз зеленоно ливаде  
зелено сено да сбира. 
 Ризкана му са белкаше   .
кайно в морено далгйне,
снажкана му са виеше
кайно стамбулска силвйе,
плиткине му са ройкаха
кайно в морено рибкине
21. IX. 1950 г.      Фатма Ад. Парова,
Фатминку, кузум пиленце,
ага ми торниш на вода
 сас чифте бели харкоми
 на двана врйсе студени,
 нисичко мести ножинки,
че галем да та погледам
през низко, през ножинкине,
през низко, през шелваркове
Фатминку, кузум пиленце,
да мога да та йзмаме, 
от село да та изведа,
фав гора да та фъведа,
да си та кришно попитам
кому си нишен даржела,
 кому си на скут седела,
че си му нишен върнала,

Моме, моме, малка моме, йзлези ми, отвори ми
ветер дуе, мене мрази, роса роси, конес кваси!
Бре юначе лудо-младо, ни излизам, ни отварем.
Ей ти порти — отвори хи, ей ти дворе — вкарай коне,
ей ти скала — покачи са, ей ти естък — пбкалчи са,
ей ти очи — бблюби хи,ей ти бузки—обхапи хи,
ей ти снажка — покарши йе, ей ти пенжур — гльодай мен  пълни очи, празни роки!
Мари моме, малка моме, немой напук мене дума!
Извади ща остра сабе, разсека ща пармаклоци,
изпразни ща чьорни очи, наполни ща мбски роки
Та чули ли сте или не
какво е ново станало
в Пашмаклъ село големо,
в горната крайна махало ?
На широкине хармане
тьожко са хоро сторили,
 юнак хороно водеше
и си аглбкан вартеше.
Азиме гльода от пенжур.
Отде е сазре юнакан,
та хи с аглбкан замаха,
 замаха, още зарука:
— Азиме, бела кадбну,
ела си близко до мене,
та ми са хвани на хоро
 да ми зарипкаш, затропкаш,
та да са пукат душмане,
хем твойне, хем и моине!
29. I. 1952 г.     Шабан Ас. Джинков, род. в 1875 г.

Дощерьо  моя майчина ,
Оти ти плачат очинки,
пък ти се смее лицето?
Майчинку, стара майчинку,
Как да ми очинки ни плачат
Как да ми са лице не смее
Насрьобщу варви севдьона,
сиво си конче ехаше,
конче му пиле форкаше
руба му огън гореше
лице му слънце грееше.
Пък ти ма даде майчинко
На друго любе незнайно
Дено ме сърце не раче
Дено ми ноги не вървет

Асан са сбира, тбрнува
 нах Стамбол шайр да иде,
скъпо гиздйло да зима
за смиленскана девойка.
По свиркана го познавам,
че има севдьо на мене.
И йе си имам на него
 кайно ми вода студена,
 кайно ми сенка дебела,
кайно ми егне печено.
9. II. 1952 г. с.      Шабан Ас. Джинков,

 Момне ле мари хубава,
син ми си пламен наклала
 на мойсо бистро  сарчебце.
гори, моме  не гасне.
Елай ма близко наближи
Та си ми отън изгаси.
Юначе лудо и младо,
да ти дам вода студена
със боса бела ръчица
да пиеш, да са напиеш,
 сарцето да си угасиш.
момне ле мари хубава,
сърце са с вода не гаси,
ами са гаси, момне ле,
сас кайно тебе девойка.
Близко до мене га сьоднеш
Плиткине га си ми ройнеш.

----------------------------------------------------------------------

Абибе, чапкън девойку,
наска са беда бедили,
ифтръна ми са метнали,
 корса сме са с тебе сбирали.
Та ми си на скут седела,
на сини куюм шелваре,
варх драхем морни гайтане.
Тьонка ми снажка вазпрела
 ваз аленоно поесче,
 ваз сйнчанен кюстечек,
ситни ми плитки ройнала
от лево рамо до десно,
на сека плитка по алтън.
21. IX. 1951 г. Фатма Ад. Парова

Арфинку, кузум пиленце,
ти не смейш да ма погльоднеш
с твоите чьорни очинки,
ти не смейш да ми продумаш
с твоите машки устинки.
Юначе лудо и младо,
ти йщиш очи да любиш
 — мои са очилюбенки,
ти йщиш бузки да хапиш
—  мои са бузки хапанки,
ти йщиш корсче да корши
 моесу кбрсче — коршено,
ти йщиш китка да носиш
-мое е китка носена
---------------------------------------------------------------------
Зьоми ма, зьоми, Асане,
 бела сам - за кадона сам,
 вакла сам — за алтънчек сам,
тьонка сам — за кушече сам.
Зьоми ма, зьоми, Асане,
тринки ма дене поводи
Ако ми кусур  намериш,
варх мене зьоми и друга.
 Та ще ти седи на скутан,
я  ще ти палем  чибукан,
е ще ти варем кафьона
и ще ти пием тельвьона.
22.1. 1952 г. Шабан Ас. Джинков

Момице мари шенлйва,
всекиму сорце разшенй,
моесо, кузум, почерне
дали та майка карала ?
Юначе лудо и младо,
не ма е майка карала,
 ам ма е майка венчела
 вав чуждо село далечно
за негалено юначе,
 на немамено любе ле,
та си сам кймна-кахорна.
22.1. 1952 г. Шабан Ас. Джинков

Как си ма, майчу, породи
сакава бела-чернока,
сакава тьонка-висока,
та  збарзй да ма ожениш
в Лесково село големо
на лескоскана будала ?
Давам му бузки да хапе,
 пък то са назад отсува,
давам му снажка да кбрши,
пък то са никак не сета.
Вечеру легам невеста,
утирну станвам момиче
18. VI. 1955 г. Живка Лютова-Божкова,
Смолян

Заправил Стоен воденица,
 воденица да си направи
с дванадесте камене,
ала му пари не стигат.
  Чуди са Стоен, мисли са,
най-после Стоен намисли
 булчето да си продаде,
 та пари да си спечели
воденица да направи.
Стоен на Руса думаше:
Русу ле, млада невесту,
утре е Света Неделе,
стани ми рано, по-рано,
че си са бело премени,
 по-хубаво са накичи,
че ние, Русу, ща идем
нах тое пусти панаир,
 дано та некаде продам
парици да си спечеле,
 воденица да си направе.
 Тбрнал ми Стоен, тбрнал ми
еас тае млада невеста
през тае гора зелена,
по това поле широко.
Сред поле дбрво високо,
под дбрво бистро кладенче.
 Сбднал ми Стоен, сбднал ми
под това дбрво високо,
под тае сенка дебела,
до тае вода студена ,
водица да са напие
и малко да си почине.
Отдолу варви турчинан,
той на Стоена думаше:
Ах, добро утро, Стоене!
Дал ти бог добро, турчине!
Каде си тбрнал, Стоене
, еас тае млада невеста ?
Тбрнал сам, тбрнал, турчине,
 булчето да си продавам,
парици да си спечеле,
воденица да си направе.
Продай е мене, Стоене!
Халал да ти е, турчине!
 Продаде си Стоен булчето
за една шепа жълтици
и друга бели грошове.
Турчин си Руса попита:
Русу ле, млада невесту,
имаш ли нейде роднина?
Имам си, имам, турчине,
един ми братец загубен,
вав турски рбки поробен.
Турчин са есно провикна:
Прости ми, боже, грахове,
 че сам сестра си целунал,
 от милост сам е прегърнал I
21. IX. 1951 г. Риза Делиеминов, род. в 1911 г.

Пила сам вода студена
от беломорско кайначе,
изпих си змийка усойна,
та ма за корем заеде,
за корем, майчу, за сбрце.
Иди ми, майчу, порукай
 даръдерскйне хекйме,
коремас да ми разпорет,
змййкаса да ми извадет,
 болькаса да ми уведбт.
Стана ми майка, порука
 даръдерскйне хекйме.
 Ага са корем разпрали,
да видет—какво да видет:
то не е змийка усойна,
ами е дете летьовно
от агбсконо ратайче!
Фатма Ад. Парова,

Хранила майка, кутила
до три, до четри дъщери.
Трине нах земе проводи,
едно Нуринка остана
 и та е ечко болничка.
 Майка хи тихо ромони:
— Нурие, мое дбщеру,
стани са, Нурие, ортбсвай,
бел ти сам курбань обрекла.
  —Майчинку, мила майчинку,
курбань ми дене не дава,
курбань ми дута не свраща.
Йе си са сбирам, тбрнувам
нах трине сестри левтери,
 нах зеленоно ливаде,
нах ситничконо мезаре,
в чьорнана земе длибока.
Утре щиш, майчу, да видиш
каква ща сватба да стане
 на наши равни дворове.
 Ситни щат дарва да цепет,
марна щат вода да грейят,
бела щат мома да миет.
Ага ма, майчу, занесбт
низ Бела река надолу
нах  зеленоно ливаде,
польока-льока да варвьот
 че ми сам душа давала.
Ага ма, майчу, отнесбт
вав ситничконо мезаре
до трине сестри левтери,
 и ти щиш, майчу, да дойдеш
Нуринка да си опратиш.
Майка Нуринки викаше:
 — Нурие, мое дощеру,
че кой ща тебе кайдйса
вав земе да та зарови!
Сакава тьбнка-висока,
сакава бела-чернока,
льой като роса пролетна.
21. IX. 1951  Фатма Ад. Нарова

Адиле мое, майчина,
 кайно ми лежиш, умираш,
 любено кому оставеш?
 Не ти ли мило любено,
 не ти ли мило детено?
Майчинку, мила майчинку,
 любено са ща ожени,
детено .са ща изгльода.
Ти ми си мила, майчинку,
че ща ма мислиш в земьона
разгни ли са ща или не.
 Йе ща са, майчу, разгние,
 ага са главне разлисне
тьонко филизче да пусне,
благи йебалки да роди.
Майка Адиле викаше:
—    Кажи ми, кажи, дбщерку,
 кина ти тежи на сорце ?
—    Тежи ми, майчу, тежи ми,
 шила сам руба байремска,
пък нема да е надена.
Йди ми, майчу, пбрукай
нашана близна комшийка,
 мйжьова Фатма да дойде
рубаса да ми надене,
да си е, майчу, погледам
прилега ли е рубана.
Ако е, майчу, прилега,
халал да хи е рубана.
21. IX. 1951 г, Ахмед Караабдиев

Гласи се изнисат долу вав полето,
 долу вав полето, горе до небето.
Дали пилце свирет или моми пейет ?
Нито пилце свирет, нито моми пейет,
ам хайдути мъчет хубава невеста,
хубава невеста, хубавата Дойна.
Хем си е мъчет, хем си я разпитват:
Йе кажи ми, кажи ми, хубава Дойну
, на свекър ти, Дойну, тежкото имане.
 Свекъран ти има сребарни плугове,
сребарни плугове и златни орала.
Че как да ти кажа, бре бачо Иване
 когато аз съм тука вчера дошлала,
от вчера, байну, и от вчера-завчера!
Фатма Ад. Парова,

Синове, мои синове,
оти сте кймни-кахбрни
— дали ви поле нетревно,
дали ви стадо нездраво?
Майчинку, стара майчинку,
 нашено поле най-тревно,
нашено стадо най-здраво,
ам си сме кймни-кахбрни:
ага нахтува да дойдем,
та си през гора минахме.
Всраде горбна видехме
до триста ворли хайдуте,
женско си дете даржеха.
То си ни беше, мале ле,
 нашена мила сестрица.
Един ми вода носеше,
един ми дарва цепеше,
един ми огань кладеше,
пък друг ми шишен сгадаше,
 на шишен да е навират,
 на огань да е опекбт.
Фатма Ад. Парова,

Загорко любе , Загорко

дошло е време разделно

Либе ле, първо либе ле
не щем са лесно раздели
ам как щем да са забравим?
Не щем са лесно забурим
ага денизан пресъхна
сува баруга да стане,
ага са главня разлистне
тънки филизи да пусне ,

| Назад |